wrong-decision.jpgГрешка първа: Отлагане на решението
Вземайки решение човек се ограничава. До преди малко пред него е имало няколко възможности. Сега остава само една. Кофти. В желанието си да избягат от това ограничение много мениджъри предпочитат да отлагат това колкото е възможно по-дълго.
Освен това, вземете ли едно решение, вече носите отговорност за него. Ами ако е погрешно? Не е ли по-добре да се намали риска за грешка?
Често решението се отлага и с надеждата “може всичко да се оправи само”. Затова желаем да изчакаме още малко, и още малко...
Ами ако вземем “частично” решение? Така де – половинчато решение води до половин грешка. Можем ли да намерим нещо временно, което после да отменим, когато намерим най-после вярното решение?
В предишна статия цитирах мнението на Edward Breen който твърди, че твърде много от топ-мениджърите до такава степен се боят да не вземат неправилно решение, че изучават и анализират проблемите прекалено дълго, а понякога направо се оплитат в анализи. А това за компаниите често е много по-лошо, отколкото едно неправилно решение. Като правило, твърди той, 8 от 10 мениджърски решения се оказват правилни, а още едно от останалите може да се определи като не лошо.

Как да се предпазим от грешка №1?
Лоши решения не съществуват! Не вярвате? Нека да разсъждаваме логично:
Вероятно ще се съгласите, че винаги може да се намери и по-добро мениджърско решение. Но на практика никога не е възможно да разполагаме с цялата информация и да предвидим всички възможности. Ето защо, в мениджмънта се отрича съществуването на най-добро решение. Такова просто няма.
По горната логика, няма и най-лошо решение. В това вероятно ще се съгласите по-лесно. Все някой е по-способен от вас в това, да намери още по-идиотско решение. Следователно, щом няма най-лошо и най-добро, то няма добро и лошо решение. Quod erat demonstrandum (което трябваше да бъде доказано).

Извод: Лоши решения не съществуват!
Практически съвет: Вземете какво да е решение! Впрочем, ако вашият шеф не разбере горната логика, моля, не ни обвинявайте. Вероятно не е бил на този час по латински.



Грешка втора: Твърде прибързано вземане на решение
Истината е някъде там, както се твърдеше в един популярен сериал. Ако се стараете да избегнете първата грешка като действате динамично и организирано, вече сте на път да извършите втората по значение грешка – прибързано решение. В редки случаи това може да се дължи на вашата гениалност. Но в повечето случаи ще предизвика редица съмнения. Вероятно всички останали ще се запитат: “Как реши толкова бързо? Айде бе, ние защо не можем така?” И ще подложат вашето решение на неизбежният критически анализ. Кодовата дума е “критически”. А щом внимателно се вторачат в нещо, няма начин да не му намерят кусурите.

Практически съвет: Не прибързвайте! Дори когато сте убедени в своята правота и талант – изчакайте. Придайте си умислен вид, правете се, че анализирате внимателно множество възможности и едва тогава внимателно пристъпете към тази отговорна мениджърска дейност. Така де, ако беше толкова лесно, защо на мениджърите им плащат такива големи заплати?
Шегата настрана – често всички ние сме готови да прибързаме при вземането на решение с нагласата, че по този начин ще вземем превес над заплахата и ще овладеем ситуацията. Тази “психологическа” заблуда е в основата на човешкото поведение. А и мениджърите сме хора, нали?



Грешка трета: Усет и чувства
Може би дори е по-правилно да кажем “предчувствие и чувства”, но ако четете на глас рискувате да се окапете със слюнка. А ние не бихме искали да навредим на мениджърската ви репутация.
Безспорно, интуицията играе важна роля при вземането на решения. Даже има такава класификация в мениджърската теория – интуитивни решения, основани на съждение, аналитични (професионални). Е, защо пък интуитивното решение да не е професионално? Ами защото така изглежда от страни. А както вече знаем – мениджърското решение внимателно се оценява от много други хора. Не е сериозно, ако работите например в София, да вземате решение по метода “Едно към Витоша” – поглеждате през прозореца към Витоша \или към отсрещния офис\ и... готово. Всеки от вас ще потвърди, че е вземал успешни решения в резултат на нещо “свише”. А когато решението доведе до добри резултати – винаги можете да се оправдаете с много аналитична работа, безсънни часове и нощи и да обясните всичко с 99% труд и 1% талант.
Но за всеки случай, ако често вземате решения по този способ, не забравяйте да следите старателно обявите за работа. В днешно време мениджъри се търсят. И никога не ги питат как вземат решения.
Очаквайте продължение с трите по-малко разпространени, но затова пък най-изненадващи грешки при вземането на мениджърски решения.