Криза: три причини
От Явор Янкулов в сряда, юни 18 2014, 19:29 - Мениджмънт - Постоянна връзка
Всяка компания, през определен период от своето развитие, минава през кризисни ситуации. Тук ще говорим за кризи, обусловени от вътрешни причини. Оставаме настрана промените на пазара, действията на конкурентите и прочие външни влияещи. Тук ще се спрем на някои основни вътрешни влияещи, подбудители и причинители на кризите, изведени от донякъде трагичния опит на множество фалирали компании. При това имаме амбицията да посочим основните три вътрешни причини за кризите, или както казал таралежът на лисицата: “Тринки, но добринки”.
Тези три причини можем образно да наречем така:
- Криза на “критическата” възраст;
- Криза на “пълните джобове”;
- Криза “двама са малко, трима са много”.
Въпреки, че са предизвикани от вътрешни фактори, и тези кризи, както всяка друга, изненадват мениджмънта като януарски сняг Столична община. Почти 80% от компаниите не са в състояние да преодолеят една от горните кризи в своето развитие и скоропостижно напускат пазара. Нека да потърсим причините за това и нещо повече – да се опрем на статистиката за фалитите:
Но първо, както се полага, да опишем някои от симптомите на заболяването: На пазара няма сериозни изменения; клиентската база данни е в процес на непрекъснато развитие и усъвършенстване, но ръстът на продажбите започва лекичко да спада; вчерашните активности вече не носят същите добри резултати; работното време, т.е. времето, прекарано в офиса или на пазара, започва да расте, но резултати няма; менджмънтът става все по-нервен и напрегнат, гледа лошо и спира да използва думички от рода на “тим” и “билдинг”, а по-често споменава близки роднини в неправилно спряжение.
Какво се случва? Започнете от първите три неща за проверка.
Криза на “критическата” възраст.
Може би наистина ви тресе критическата. Не вас – компанията. Статистиката на американските и европейски пазари за последните почти 100 години показва една любопитна закономерност. Само 20% от компаниите преживяват третата година след старта на своята дейност. Това е първият кризис на възрастта. Няма обяснение за това. Вероятно прословутият Парето и тук е направил своята магия 80:20, но защо точно през третата година? Божествен промисъл или... В Англия последният анализ показва “оптимистичните” 23% оцелели след третата година.
Ако минете първият времеви рубеж, чака ви втората засада: от 6-та до 8-ма година. Парето пак е в силата си – 80% от предишните оцелели тук не успяват да преминат. Казват, че и в брака 7-мата година е критическата. Дали има нещо общо? (Авторът вече е забравил кога беше 7-мата година от брака му, а го е страх да попита).
Да подчертаем още веднъж, че кризите на “критическата възраст” на практика не се влияят от естеството на пазарите, характера на бизнеса, стила на управление и пр. Те просто се случват. Факт.
Но нека да задълбочим анализа. Спецификата на двете кризи е съвсем различна. Първата времева криза е свързана най-често с финансовата (не)стабилност на компанията и управлението на паричните потоци. Втората времева криза по-често е предизвикана от мениджърска некомпетентност: неясни цели, непълни бизнес процеси, погрешна управленска структура, липса на мисия и пр.
Като правило, след 8-ата година на компанията развитието й зависи вече изключително от решаването на маркетингови задачи. Но повече по този въпрос – на друго място.
Криза на “пълните джобове”.
Не става въпрос за това, че внезапно забогатяхте и ви домързя. Статистиката просто показва някои интересни неща.
Първата криза е при годишен обем на продажбите 100-200 хил. евро. (В по-ранните изследвания същите цифри са в долари. Но, първо, трябва да отчетем инфлацията и, второ, доларът не е това, което беше.) И тук, както и при времевите кризи, националността, отрасъла, пазарите и пр., на практика не оказват съществено влияние.
Вторият “рубеж” е при 800 хил. евро, третият при 3-6 милиона (е, да, за някои хора има малка разлика между 3 и 6 милиона евро, но да не издребняваме). Следват 50, 100 и 800 милиона евро (дай боже всекиму да преживее поне една криза на 800-те милиона).
Горните кризи могат да бъдат предизвикани от процеса на разрастване на бизнеса, покупката на ново оборудване, възникването на нови бизнес процеси, сблъсъка с по-мощни конкуренти и др. Но най-вероятно, причините имат и донякъде психологически характер, а със сигурност и се предопределят от “равнището на мениджърската некомпетентност”.
Криза “двама са малко, трима са много”.
Или отново да се върнем към прословутото: “кадрите решават всичко”. Но не качеството на кадрите, а тяхното просто количество. Ако не бяха толкова сериозни, тук нещата щяха да изглеждат смешни. Но рядко някой се смее на собствения си фалит. Шегите на статистиката казват, че първият проблем е свързан с цифрата 7. Ако вашата компания е с екип от 7 души, спрете да четете и бързо уволнете един. Можете и да назначите 1, но това е много по-труден процес. Първо уволнете 1, а после направо назначете двама. Така ще прескочите опасната цифра 7. Следващата опасност възниква около 30 (или по-точно от 28 до 32) души персонал, следват 250/500 (което си е сериозна разлика и тук статистиката се е издънила) и 1000 души, което вероятно е заради хубавото кръгло число.
За да приключим тази трета криза оптимистично, вероятно проблемът не е в броя хора в една компания, а в броя работещи хора в нея. Или както ми отговори един мениджър на въпроса: Колко хора работят при теб? – “Половината, а понякога и по-малко.”
Извод: Ако сте консултант и случайно надушите криза, винаги можете да я обясните с поне една от горните причини. Ако не сте – бъдете внимателни! И после да не кажете, че не сме ви предупредили.