Въпреки, че са предизвикани от вътрешни фактори, и тези кризи, както всяка друга, изненадват мениджмънта като януарски сняг Столична община. Почти 80% от компаниите не са в състояние да преодолеят една от горните кризи в своето развитие и скоропостижно напускат пазара. Нека да потърсим причините за това и нещо повече – да се опрем на статистиката за фалитите:
Но първо, както се полага, да опишем някои от симптомите на заболяването: На пазара няма сериозни изменения; клиентската база данни е в процес на непрекъснато развитие и усъвършенстване, но ръстът на продажбите започва лекичко да спада; вчерашните активности вече не носят същите добри резултати; работното време, т.е. времето, прекарано в офиса или на пазара, започва да расте, но резултати няма; менджмънтът става все по-нервен и напрегнат, гледа лошо и спира да използва думички от рода на “тим” и “билдинг”, а по-често споменава близки роднини в неправилно спряжение.
Какво се случва? Започнете от първите три неща за проверка.
crisis.jpg Криза на “критическата” възраст.
Може би наистина ви тресе критическата. Не вас – компанията. Статистиката на американските и европейски пазари за последните почти 100 години показва една любопитна закономерност. Само 20% от компаниите преживяват третата година след старта на своята дейност. Това е първият кризис на възрастта. Няма обяснение за това. Вероятно прословутият Парето и тук е направил своята магия 80:20, но защо точно през третата година? Божествен промисъл или... В Англия последният анализ показва “оптимистичните” 23% оцелели след третата година.
Ако минете първият времеви рубеж, чака ви втората засада: от 6-та до 8-ма година. Парето пак е в силата си – 80% от предишните оцелели тук не успяват да преминат. Казват, че и в брака 7-мата година е критическата. Дали има нещо общо? (Авторът вече е забравил кога беше 7-мата година от брака му, а го е страх да попита).
Да подчертаем още веднъж, че кризите на “критическата възраст” на практика не се влияят от естеството на пазарите, характера на бизнеса, стила на управление и пр. Те просто се случват. Факт.
Но нека да задълбочим анализа. Спецификата на двете кризи е съвсем различна. Първата времева криза е свързана най-често с финансовата (не)стабилност на компанията и управлението на паричните потоци. Втората времева криза по-често е предизвикана от мениджърска некомпетентност: неясни цели, непълни бизнес процеси, погрешна управленска структура, липса на мисия и пр.
Като правило, след 8-ата година на компанията развитието й зависи вече изключително от решаването на маркетингови задачи. Но повече по този въпрос – на друго място.
economic-crisis.gif Криза на “пълните джобове”.
Не става въпрос за това, че внезапно забогатяхте и ви домързя. Статистиката просто показва някои интересни неща.
Първата криза е при годишен обем на продажбите 100-200 хил. евро. (В по-ранните изследвания същите цифри са в долари. Но, първо, трябва да отчетем инфлацията и, второ, доларът не е това, което беше.) И тук, както и при времевите кризи, националността, отрасъла, пазарите и пр., на практика не оказват съществено влияние.
Вторият “рубеж” е при 800 хил. евро, третият при 3-6 милиона (е, да, за някои хора има малка разлика между 3 и 6 милиона евро, но да не издребняваме). Следват 50, 100 и 800 милиона евро (дай боже всекиму да преживее поне една криза на 800-те милиона).
Горните кризи могат да бъдат предизвикани от процеса на разрастване на бизнеса, покупката на ново оборудване, възникването на нови бизнес процеси, сблъсъка с по-мощни конкуренти и др. Но най-вероятно, причините имат и донякъде психологически характер, а със сигурност и се предопределят от “равнището на мениджърската некомпетентност”.
gatxxa088h Криза “двама са малко, трима са много”.
Или отново да се върнем към прословутото: “кадрите решават всичко”. Но не качеството на кадрите, а тяхното просто количество. Ако не бяха толкова сериозни, тук нещата щяха да изглеждат смешни. Но рядко някой се смее на собствения си фалит. Шегите на статистиката казват, че първият проблем е свързан с цифрата 7. Ако вашата компания е с екип от 7 души, спрете да четете и бързо уволнете един. Можете и да назначите 1, но това е много по-труден процес. Първо уволнете 1, а после направо назначете двама. Така ще прескочите опасната цифра 7. Следващата опасност възниква около 30 (или по-точно от 28 до 32) души персонал, следват 250/500 (което си е сериозна разлика и тук статистиката се е издънила) и 1000 души, което вероятно е заради хубавото кръгло число.
За да приключим тази трета криза оптимистично, вероятно проблемът не е в броя хора в една компания, а в броя работещи хора в нея. Или както ми отговори един мениджър на въпроса: Колко хора работят при теб? – “Половината, а понякога и по-малко.”



Извод: Ако сте консултант и случайно надушите криза, винаги можете да я обясните с поне една от горните причини. Ако не сте – бъдете внимателни! И после да не кажете, че не сме ви предупредили.